Възрожденска църква „Св. Троица“

История:

Черквата „Св. Троица“ е най-старият действащ православен храм в Чепинския край. Издигната е през 1816 г., върху основите на старата каменна църква. Този храм е играл важната роля на духовно средище още от самото основаване на село Каменица. За това свидетелства съхранявания в миналото, в самата черква (според една от версиите), стар ръкописен Требник, в който е поместен летописен разказ на поп Методий Драгинов, разказващ за насилственото помохамеданчване на българите от Чепинското корито през XVII век.  Текстът на поп Методий е публикуван за първи път от българският възрожденски просветител Стефан Захариев в неговата книга "Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза", издадена във Виена през 1870 г. Днес е прието, че този ръкопис, съставен в края на XVII в., е загубен. Захариев пише в публикацията си следното: „Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа писан Требник, разкъсан до половината, дето се е увардило следното достопаметно забележение … (следва текста на поп Методий Драгинов) … Покойният поп Илия, старец на 96 години когато ми даде този ръкопис, казваше, че неговият дядо, поп Иван, разказвал, че в цепинските черкви се намирали български книги, които тогавашните попове не можели да прочетат, но и тях изгорили помаците заедно с черквите”.
Според някои изследователи въпросният „поп Илия, старец на 96 години“ е дългогодишният свещеник на Батак поп Илия Янков - бащата Георги Бусилин, а не - както често се твърди - за свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева). Но това няма как да бъде установено, ако не се направят по-задълбочени проучвания.
Мястото, от където идва Попметодивия требник не е толкова важно, колкото неоспоримият факт че, по време на османското робство църквата „Св. Троица“ е оказала решаваща роля в съхраняването на българското самосъзнание и християнска вяра на хората от с. Каменица. В подкрепа на това становище говори и статистическата информация от османските данъчни регистри, която разкрива, че за разлика от съседните села: Лъджене, Чепино-Баня, Костандово, Корова (дн. Драгиново), Дорково и Ракитово, в с. Каменица никога не са живели мюсюлмани.
В двор на каменичката църква, източно от нея, през 1823 г. е открито килийно училище, което по-късно прераства в първото светско училище в Чепинско. Първите, известни засега, учители в него са били: Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Саев — той въвежда като учебник "Рибния буквар", Георги Чолаков — Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.
Черквата „Св. Троица“ е служила и за убежище на местни будни българи, които се борели срещу османската власт и подтисничество. Под олтара ѝ е имало скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет (през 1876 г.), ръководен от поп Топорчо (Илия Попатанасов).
Църквата е обновявана през 1869 г., както и през 1938 г.

Архитектура и изкуство:

В архитектурно отношение църквата „Св. Троица“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и двускатен покрив. Страничните кораби са отделени от централния с колонади от по четири масивни каменни колони. В западната част на наоса е разположен дървен балкон (емпория), който е служил за женско отделение и място за църковния хор. В по-късен период, северно от църквата, е изградена камбанария с други постройки.

Вътрешните стена на храма са изписани със стенописи през първата половина на ХХ век. Иконостасът е обикновен – столарска изработка, но иконите му са живи и въздействащи.

Източници:

1. Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на
Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
2. Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката на поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1-2, 465-479.