Крепостта Цепина

Гледката оттам е неповторима. Стига се с кола по хубав път. На паркинга под крепостта има и нов музей, който се посещава с билета за Плиоценския парк (с мастодонта). До самата крепост достъпът е свободен по всяко време.

Различни исторически епохи са оставили тук своите следи. Първите заселници дошли още през енеолита. През желязната епоха възникнало тракийско селище, което през римската епоха се разраснало значително. Заради многобройното население през IV в. на хълма била построена голяма раннохристиянска църква (базилика).

През XII-XIII в. на същото място българите издигнали "великолепна крепост", както я нариали византийските хронисти. За нея никейският император Теодор Ласкарис пише, че била "знаменита и чутовна", "най-укрепена, изобщо казано - най-недостъпна, съвършено непревземаема".

След освобождението на българите от византийско владичество Цепина става владение на династията Асеневци. За известно време тя е столица на техния сестрин син деспот Алексий Слав, който след смъртта на Калоян обявява независимост от търновския двор. В края на XIV в. крепостта била разрушена от турците.

Цепина е средновековен град-крепост. Крепостните стени обграждали територия с площ 25 декара. На най-високо място на хълма се издигала цитаделата - замъкът на деспота. При археологическите разкопки са разкрити жилищни сгради, две средновековни църкви, части от стенописи и мраморни облицовки, както и два релефа с изображения на апостолите Петър и Павел. По склоновете на хълма се намирало предградието - жилищата на гражданите, които оставали извън защитата на керпостните стени.

Деспотският замък бил ограден от крепостни стени с дебелина 1,6 м. Единствената входна врата била високо разположена и достъпът до нея ставал чрез подвижна стълба. Изкачилите се по нея я изтегляли и прибирали зад стената, после слизали в двора на замъка по неподвижна стълба от вътрешната страна. Замъкът се състоял от жилищна сграда, стопански постройки, жилища на прислугата, водохранилище, параклис.

Сградата, в която живеело семейството на деспота, представлявала осмоъгълна кула, вероятно на 4 етажа, достъпни чез дървени стълби в средата на кулата. В основите имало самостоятелно водохранилище, на приземния етаж се намирали складовете за храна, на втория и третия живеело деспотското семейство, а на върха - деспотската охрана.

Любопитно: Алексий Слав е племенник на Асеневци, син на тяхната сестра, чието име не знаем. След смъртта на Калоян той единствен се противопоставил с оръжие на узурпатора на трона Борил. Бил управител на родопската област, наричана през Средновековието Архида, и имал титла деспот. След като императорът на кръстоносците - Анри Фландърски през 1208 г. разгромил Борил, в императорския лагер се появил Алексий Слав. Той се изправил пред императора не като негов васал, а  като владетел, който търси съюзник, и направо поискал дъщеря му за съпруга. Отначало императорът се възмутил, но за да си осигури подкрепада на Алексий Слав, срещу търноския владетел, се съгласил на този брак, върнал му завоюваните български крепости и дори признал претенциите му към търновския престол.